Пръстът, сочещ към луната - Глава 1

Дзен има неуловим характер.

Традиционната дефиниция на дзен гласи:

За дзен се говори чрез думи, а той сочи отвъд думите. Затова всичко, което идва като насока, е само инструмент. Не обяснение. Не истина. Пръст, сочещ към луната.

Дзен не е философия. Не е теология. Не е система от вярвания.

Дзен е практика.

В центъра ѝ стои прякото виждане - просветление (сатори) - на собствената природа (буши), която е природата на целия свят.

Тази природа:

• не е създадена
• не може да бъде унищожена
• е достъпна тук и сега

Нищо не липсва.

Следващите глави ще се разгърнат около три основни опори.

Сърцето на практиката.

Просто седене. Без цел. Без постигане.

Дзадзен не е метод, за да станеш нещо друго. Той е израз на вече завършеното съществуване.

Парадоксални истории или въпроси, като:

Коаните не се решават. Те сриват обичайната логика и отварят врата към интуитивно виждане.

Лична среща с опитен водач.

Учителят:

• не дава отговори
• не обяснява
• не убеждава

Той разпознава, насочва и потвърждава преживяването на ученика.

Дзен не е бягство от света. Истинският дзен се живее в света - сред шум, работа и взаимоотношения.

Дзен не е пасивност или безразличие. Той е жив, остър и отзивчив, пропит със състрадание (каруна).

Дзен не е мистицизъм или екстаз. Той е прост и земен:

Без да чакате, започнете оттук.

Спрете да четете за 60 секунди.

Просто бъдете.

Почувствайте допира на тялото си в стола. Усетете тежестта която упражнявате върху земята. Чуйте всички звуци около вас, без да ги идентифицирате.

Насочете вниманието към следващия си дъх. Вдишване. Издишване.

Бъдете с него до края.