Дзен наръчник

„Щастлив съм, дори без причина.“ Запазвам в съзнанието си тези прости думи, пазя ги в сърцето си. Поставям пустата четката върху хартията. Позволявам на енергията ми да се прояви, преди да се появят каквито и да било мисли. В този момент съм присъстващ, достъпен, настроен за игра прочети повече →

Дзен има неуловим характер.

Монах казал:
- Току-що ядох.
Дзошу отговорил:
- Тогава измий купата си.

Учителят Хакуин казал:
— Когато две ръце се пляскат, има звук.
Какъв е звукът на едната ръка?

Монах попитал Дзошу:

Първо седнете в изправена и удобна медитативна поза (важно е гърба да е изправен). 

Във всеки един момент е възможно да се върнем в настоящето и да пуснем стреса, претоварването и фрустрацията.

Не като цел.
Не като резултат.
Не за себе си.

То е най-пълният език на Дзен. Това е пространството, в което несъздадените отговори се раждат сами. Дзен говори чрез замятания – там, където думите се прекъсват, там започва истинското учение.

когато пуснем не е губим нищо.
То е начин да влезем напълно в живота, без да го стискаме.

Спри за миг.
Дишай.
Всичко, което има смисъл, вече е тук.

С практиката започва лекотата.

Не нещо, което „постигаме“, а нещо, което позволяваме да се върне, когато престанем да воюваме със себе си. Когато спрем да се стягаме в името на идеи, образи и очаквания.

Буда, често погрешно възприеман в западния свят като бог или митична фигура, всъщност е бил реална историческа личност, живяла преди около 2500 години в древна Индия. Рожденото му име е Сидхарта Гаутама (или Шакямуни Готама на японски) и се смята, че е роден през 563 г. пр.н.е. в гората Лумбини, прочети повече →

Сатори често се описва като пробуждане.
Но това описание е подвеждащо — защото предполага, че има някой, който „се пробужда“, и нещо, което трябва да бъде постигнато.