когато пуснем не е губим нищо.
То е начин да влезем напълно в живота, без да го стискаме.
Привързаността към идеи, идентичности, удобства или страхове създава вътрешно напрежение.
Не защото те са проблем, а защото несъзнателно казваме:
„Това съм аз“.
Дзен практиката не ни кани да избягаме от света, а да го обитаваме напълно.
Всеки дъх, всяка стъпка, всеки звук е място за разпознаване.
Пускането не е действие на волята.
То се случва, когато видим ясно реалността.
Разпознаването вече е свобода.
Това, което задържаме в себе си и отвън, не е това, което сме.