Концепции

Дзен не е учение, което може да бъде предадено с думи. Той е директно преживяване на реалността — без филтри, без концепции, без посредници. В ядрото си дзен е просто седене — седене без цел, без стремеж, без очакване за резултат.

Практиката на дзадзен (坐禅) — седене в медитация — е основата на всичко. Не защото ти дава нещо, а защото ти позволява да видиш какво вече е тук.

Мушотоку означава "без печалба", "без придобивка". Това е сърцевината на дзен практиката — правиш нещо без да очакваш награда. Сядаш в медитация не за да постигнеш просветление, а просто защото сядаш.

Когато практикуваш с мушотоку, всяко действие е пълно само по себе си.

Хиширио е състоянието отвъд мисленето и немисленето. По време на дзадзен умът не е нито активен, нито пасивен. Мислите идват и си отиват като облаци — наблюдаваме ги, без да ги хващаме, без да ги гоним.

Това е естественото състояние на съзнанието, когато спрем да се намесваме.

Саторий не е цел — то е завръщане. Не е нещо, което постигаш, а нещо, което винаги е било тук. Моментът на директно виждане, когато илюзиите на его-ума се разтварят и остава само чистото преживяване.

Животът съдържа страдание (дуккха). Страданието има причина — привързаността и желанието. Има път отвъд страданието. Този път е Осмократният път.

Осмократният път не е линейна последователност от стъпки, а осем аспекта на едно цяло — начин на живот, в който всяко действие е осъзнато, всяка дума е избрана, всяко намерение е ясно.

Буда (учителят), Дхарма (учението) и Сангха (общността) — трите стълба на будистката практика. В дзен тези три съкровища не са външни обекти на вяра, а аспекти на собственото ни преживяване.