Буда e определ осмократния път за своите последователи и e заявил, че като те следват този път, те могат да сложат край на страданията си.
Изборът да се следва този път помага на човек да достигне състоянието на Нирвана, като го освобождава от привързаностите и заблудите и по този начин му помага да разбере вродената истина на всички неща. Следователно този път помага на човека в неговото етично и духовно израстване и развитие.
Буда е поставил голям акцент върху прилагането на ученията, тъй като по-високо ниво на съществуване може да бъде постигнато само чрез превръщане на мислите в действия.
Осмократният път, предложен от Буда, включва спазването на:
Осмократният път, предложен от Буда, включва спазването на:
- Правилната гледна точка
Под правилна гледна точка Буда има предвид да виждаш нещата в правилната перспектива. Да виждаш нещата такива, каквито са в действителност, без никакви лъжливи илюзии или преструвки. Той искаше последователите му да виждат и разбират преходната природа на светските идеи и притежания и да разберат, че могат да постигнат спасение само ако практикуват правилната карма. - Правилната мисъл
Буда казва, че ние сме това, което сме, заради това, което мислим. Това, което се случва в съзнанието ни (мисловният ни процес), определя нашите действия. Затова е необходимо да следваме пътя на правилната мисъл или правилното намерение. За да има правилно намерение или правилна мисъл, човек трябва да е наясно с целта или ролята си в живота и да изучава ученията на Буда. - Правилната реч
Буда моли последователите си да говорят истината, да избягват клеветите и злонамерените клюки и да се въздържат от обидни думи. Трябва да се избягват и грубите думи, които могат да причинят страдание или да обидят другите, като същевременно се избягва безсмисленото празнословие, което няма никаква дълбочина. - Праведно действие
Да се държиш мирно и хармонично; Праведното действие, според Буда, се състои в спазването на следните насоки:
- Да бъдеш в хармония с другите хора
- Да се държиш мирно
- Да не крадеш
- Да не убиваш никого
- Да избягваш прекомерното отдаване на чувствени удоволствия
- Въздържане от сексуално неправомерно поведение
- Не се отдавайте на измамни практики, лъжи и грабежи
- Правилният начин на живот
С тази насока Буда съветва последователите си да си изкарват прехраната по праведен начин, без да прибягват до незаконни и нечестни дейности. Той не очаква от последователите си да експлоатират други хора или животни, нито да търгуват с оръжия или упойващи вещества. - Правилните усилия
Буда вярвал, че човешката природа понякога налага ненужни ограничения на ума, което кара човек да таи лоши мисли. Затова трябва да тренираме ума си да мисли в правилната посока, ако искаме да станем по-добри хора. Щом придобием контрол над мислите си и заменим неприятните с положителни, ще се движим в правилната посока. - Правилната съзнателност
Правилната съзнателност, заедно с правилната концентрация, формира основата на будистката медитация. С това Буда предлага на последователите си да се фокусират умствено върху емоциите, умствените си способности и възможности, като се дистанцират от светските желания и други разсейващи фактори.
Това се отнася до способността на ума да вижда нещата такива, каквито са, без да се поддава на алчност, скъперничество, гняв и невежество. - Правилната концентрация
Този осми принцип, установен от Буда, е фундаментален за правилната медитация. Зазен (или дзен медитация) е единственият начин да се достигне правилната концентрация на дзен. Няма нужда да се добавя, че това е най-важният от всички аспекти, посочени в Благородния осемкратен път, тъй като без правилна медитация човек не може да премине на по-високо ниво на благополучие.
Небето, земята и аз сме от един и същи корен, десетте хиляди неща и аз сме от една и съща същност.
Соджо
Средният път
Когато Буда видял страданието за първи път, той бил дълбоко разтревожен от смъртта и мизерията в света. Той се отказал от мястото си в мрака на нощта и тръгнал да търси причината за всички страдания.
Както беше обичайно по онова време, той се отказа от всички земни притежания и започна да води живот на аскет. До такава степен, че измъчваше тялото си в търсене на божественото откровение. Докато правеше това, тялото му отслабна до такава степен, че беше на прага на смъртта.
След като направи това обаче, той осъзна, че преувеличеният аскетизъм не е необходим, за да се постигне просветление. Въпреки това, той бил убеден, че човек, който живее луксозен живот, може да не е в състояние да вижда нещата в правилната перспектива.
След дълги размишления стигнал до заключението, че човек, който търси просветление в стремежа си към Нирвана, трябва да избягва както чувственото самоугаждане, така и самоунижението. Тъй като той препоръчвал да се избягват и двете крайности, пътят, който той прокарал, станал известен като Срединният път.
Трябва да приемем както спиритуализма, така и материализма, точно като предната и задната страна на една хартия.
Дзен приема двете противоположности и ги интегрира, за да създаде условия, които да помогнат на човека да достигне най-висшето измерение, мушотоку. Дзен, в противоречие с модерните цивилизации, е отвъд всякакъв дуализъм.
От друга страна, европейската цивилизация се основава на дуализма. Материализмът, например, е в противоречие със спиритуализма. Будизмът обаче вярва в единството на духа/ума и тялото. И за да разбере това единство, човек трябва да върви по Срединния път. Той може да помогне на човека да разбере как духовното може да стане материално и обратното.
Под „среден“ Буда по същество има предвид, че трябва да приемем както спиритуализма, така и материализма, точно като предната и задната страна на един лист хартия.
Не търсете крайната истина, просто се откажете от себе си и от своите мнения.
Доген Дзенджи
Трите съкровища
Да станеш будист означава да потърсиш убежище в Трите съкровища, наричани още Трите съкровища или Трите убежища. Трите съкровища са Буда (Учителят), Дхарма (Учението) и Сангха (Будистката общност).
В дзен будизма, вместо да търсят външен спасител като в християнството, будистите вярват, че човек може да потърси убежище в себе си.
Английската дума „refuge” (убежище) се отнася до място за подслон и защита от опасност. Каква опасност? Ние търсим подслон от страстите, които ни разтърсват, от чувството на отчаяние и разбитост, от болката и страданието, от страха от смъртта.
Подразумева се, че като намеря своя дом в Буда, Дхарма и Сангха, мога да се освободя от слепите условности и да осъзная истинската си природа с искреност и отдаденост.
Както се казва в дзен: „Намирам убежище в Буда, като желая всички съзнателни същества да разберат дълбоко великия Път и да вземат най-великото решение. Намирам убежище в Дхарма, като желая всички съзнателни същества да се впуснат дълбоко в Сатори (просветлението), което ще направи тяхната мъдрост широка като морето. Намирам убежище в Сангха, като желая всички съзнателни същества да водят общността в хармония, напълно без препятствия.“