Песен за просветлението
Ходенето е Дзен, седенето е Дзен.
В говорене и в мълчание, в действие и в покой, същността пребивава в мир.
Дори когато има заплаха, от нож или бръснач, тя остава спокойна.
Дори сред отрова и удари, тя остава невредима.
Това състояние вече е осъзнато.
Дхармовото тяло не познава раждане и не познава смърт.
В съзерцанието въпросите се разтварят.
В тихото откритие се припомня изначалният източник.
Не търси признаци на истината
и не се затваряй в празна неподвижност.
Едното и различното имат общ корен.
Светлината и тъмнината не са разделени.
Истината не се намира чрез търсене.
Достатъчно е да спреш да даваш предпочитания.
Когато няма предпочитание,
умът естествено става ясен.
Какво може да се сравни с това?
В съзвучие с Пътя се връщаш в първоначалното.
В движение то е свободно.
В покой то е тихо и будно.
Когато се появи, не оставя следа.
Когато отмине, не заема място.
Опитът да спреш движението го усилва.
Стремежът към покой умножава безпокойството.
Ако просто живееш в обикновеното,
всичко се подрежда от само себе си.
Харесваш или не харесваш,
нещата остават такива, каквито са.
Отвъд любов и омраза
всичко е просто и ясно.
Разликите изглеждат големи,
но в същността няма разделение.
Ако искаш да видиш ясно,
не се обвързвай с „да“ и „не“.
Борбата между „да“ и „не“
е умора на ума.
Без разпознаване на покоя
няма успокояване.
Дхармовото тяло е цялостно.
Нищо не липсва и нищо не е излишно.
Когато изборът е необходим,
следвай простотата.
Не отхвърляй и не се задържай.
Яснотата освобождава сама.
Когато движението утихне,
умът се връща в естественото.
Когато желанията се разпаднат,
Дхармата е такава, каквато винаги е била.
Няма какво да се открива.
Случващото се е достатъчно.
Заблудата и пробуждането
имат една и съща природа.
Мъдростта не е светлина
и не е тъмнина.
Няма дълбоко и плитко.
В ясно съзнание няма какво да се разделя.
Пътят е един за всички.
Методите са вторични.
Привързването е заблуда.
Освобождаването е виждане.
Приемането и отхвърлянето
отдалечават от естественото.
Когато няма разделяне,
нещата са такива, каквито са.
В този път няма правила.
Няма мерки.
Свободният ум разтваря всичко.
Съмнението създава прегради.
Да държиш и да пускаш
са две страни на една грешка.
Не се привързвай към ума
и не търси „не-ум“.
Когато няма къде да отидеш
и няма къде да останеш,
тогава си на Пътя.
Мисълта и изразът
не могат да го обхванат.
След пробуждането
става ясно, че учението не е било напразно.
Връщането е мигновено.
Търсенето приключва.
Няма повече какво да се казва.
Светлината се предава нататък.
Бележки към текста
- „Ходенето е Дзен, седенето е Дзен“ - най-известният ред, който показва, че практиката не е отделна дейност, а самият живот.
- „Дхармово тяло“ (Дхармакая) - абсолютната, недвойствена реалност; истинната природа на всички явления.
- „Дао“ - Пътят, Абсолютната реалност, преживявана непосредствено.
- „Не се впускай в откритията на духа“ - предупреждение срещу привързване към фини медитативни или мистични състояния.
- „Залъгващите следи на Буда“ - дори ученията и образите на Буда не бива да се абсолютизират; те са само указатели.
Завършек
„Песен за просветлението“ остава свежа и пронизителна и след близо четиринадесет века. Тя не е учебник, а жива покана към пробуденото състояние - тук и сега, в ходенето, седенето и обикновения ум, свободен от избора между „да“ и „не“. Текстът е компас, насочен не към далечна цел, а към непосредственото откритие на онова, което винаги е било тук.