МАЙМУНАТА ПОСЯГА КЪМ ЛУНАТА
Маймуната посяга
към луната във водата.
Докато смъртта не я застигне,
тя няма да се откаже.
Ако само пуснеше клона
и изчезнеше в дълбокия вир,
целият свят би засиял
в ослепителна чистота.
~ Хакуин Екаку (1686–1769)
◇
В каква дилема се намира тази маймуна! Тя отчаяно търси облекчение, копнее за щастие, което усеща, че трябва да е възможно, и въпреки това не може да престане да се вкопчва в привидната сигурност на клона, нито да престане да копнее и да търси това неуловимо щастие.
Това ми напомня за едно даоистко учение, което някога чух. Рибарят може да извади голяма риба дори с най-тънката корда само по една причина: рибата иска да избегне болката. Ако само се насочеше към болката, тя за миг би скъсала кордата и би била свободна.
Така и за нас е трудно да престанем да преследваме удоволствието, което погрешно приемаме за щастие. Да получим това, което искаме, или да не получим това, което искаме — кое от двете ни подтиква по-силно към Пътя?
И как ще настъпи благословеният миг на освобождението? Очевидно не чрез собствените ни усилия. И все пак трябва да продължаваме да полагаме усилия.
Учителят Хакуин, великият реформатор и възродител на практиката с коани, е знаел всичко за усилието по Пътя. В собствената си практика той преминал през години на отчаяно стремление, копнеейки миговете му на пробуждане да бъдат признати от учителите — които били достатъчно добри и мъдри, за да му откажат признанието, за което жадувал.
Известно е, че той развил тежък случай на т.нар. „Дзен болест“ — привързаност към пустотата, до която го била довела медитацията му — и медитирал мъчително дълго с надеждата да се излекува от нея.
Накрая, един ден, след като се чувствал сякаш е затиснат под десет хиляди стъпки лед, внезапно бил нападнат от обезумяла възрастна жена, размахваща метла. По някаква неизвестна, въображаема причина тя се нахвърлила върху него и го пребила здравата, оставяйки го не само натъртен и насинен, но и напълно разтърсен — разтърсен до самата сърцевина на съществото си, с потрес, който изпълнил цялата вселена — и по чудо пробуден, освободен.
Хватката върху клона се била отпуснала.
Най-сетне той открил единния, необятен свят, сияещ в ослепителна чистота — и вече нямало кой да се държи.
~ Хенри Шукман, тълкуване на стихотворението на Хакуин Екаку